Днешният ден е добър повод за равносметка на професионално ангажираните с интелектуалната собственост среди. В България периодът е символичен – предхожда Цветница и Великден и по този начин ни изпълва с надежди и творчески желания.
Равносметката
По-скоро песимистична, напрегната и повлияна от завладялата ни икономическа криза, при която интелектуалната собственост остава някъде далеч от битието и хората са готови да направят компромис с резултата от труда на творците. Бялата лястовица за осъзнаване значението на авторското право и неговия икономически потенциал е възраждащото се българско кино – филмови продукции, които са предпочитани и подкрепяни от българските телевизии.
В същото време изобретателската активност – продуктът на българската наука остава във фризера въпреки европейските инвестиции в наука и образование, въпреки че председател на патентното ведомство е бивш ректор на Техническия университет – София.
Намалената заявителска активност при търговските марки е показател за маркетинговия и продуктов спад на българската индустрия.
Със своите решения българският съд показа колко лошо в последните 2 години работи Патентното ведомство на България, колко непрозрачни са действията на администрацията и как най-важните решения, отнасящи се до обявяването на недействителност на издадените български и европейски патенти е дълъг процес , наситен с непрозрачни, пристрастни действия и преплетени с конфликт на интереси.
Всичко това, съчетано с “безкрайните” сроковете и необосновано формираните такси, отблъсква и без това затруднената индустрия да защитава своята интелектуална собственост и да се съобразява с правата на конкурентите си.
Не мога да премълча причината – през последните 2 години институцията, призвана да формира политиката в областта на индустриалната собственост се ръководи хаотично, без ясна визия и цел.
Надеждите
Засилената активност на заявките за европейски марки от български фирми недвусмислено показва осъзнаване от българската индустрия на необходимостта от притежаването на стабилно и перспективно портфолио от права на интелектуална собственост, което носи на притежателя му гаранция за присъствието на високо конкурентния пазар какъвто е европейският. В същото време конкурентоспособността на европейските системи за защита на интелектуалната собственост печели пред българските и по този начин показва какво трябва да направи българската национална система по пътя й на реформиране и приспособяване към съвременните нужди на индустрията.
Ние вярваме, че за бъдещето развитие на българската индустрия, привличането на чуждестранни инвестиции в страната, изграждането на среда, подходяща за трансфер на технологии от съществено заначение е нивото на националната IPR система.
Иван Иванов
